За книгата: 1969 / Кузма дойде на гарата рано сутринта. Дежурният матрос тъкмо беше вдигнал спасителния флаг и пушеше с дневната смяна. Всички бяха със заспали лица. Кузма седна отстрани и се огледа с любопитство. Никой дори не го погледна: непознат в спасителна станция е нещо обичайно. Накрая Кузма се изправи и се приближи до моряците. „Момчета“, каза той, „имам нужда от управителя на станцията.“ - Защо? - попита Геша, командирът на лодката. „Искам да работя на гарата“, каза Кузма.